Навлезеш ли в Лейк Дженива, централната улица те отвежда право на брега на езерото. Градът, строен в края на XIX век от богаташите на Чикаго, съществува заради плажа, водата, птиците, и безукорно равния хоризонт. Минаваш по главния път, стъпваш на пясъка, купуваш си чаша топло кафе и остава да прахосаш безгрижно и красиво няколко часа от свободния си ден. Със заровени до глезените крака, седнал на изгнил дънер, или през зимата - по един особено любим на местните бонвивани начин: с пикник на леда.

Лейк Дженива е едно от тези места, мисълта за които може да направи поносими напрегнатите ти дни. Може да ги направи и непоносими - зависи колко ти струва да се сдържиш да не се метнеш на колата и да оставиш хаоса на Чикаго зад гърба си.

Два часа на север, градчето е на брега на едно от най-дълбоките езера в щата Уискансин. Създадено е за нещо като вилна зона на Чикаго. Става популярно място веднага след Гражданската война през 1865 г, когато богати чикагски индустриалци и семействата им започват да прекарват тук летните си ваканции.

Отегчени от горещините на Чикаго, първо на север тръгват жените и децата. Постепенно те създават модел: заселват се по бреговете на езерото през летните месеци, очаквайки в петъците заетите им съпрузи да се качат на влака и да пристигнат за семеен уикенд.

Известни фамилии като Ригли (създателите на дъвките «Ригли»), Шуайн (производители на велосипеди) и Мейтег (собственици на голямa марка миялни машини) построяват едни от най-хубавите имения около езерото. Тъй като по онова време в Лейк Дженива почти няма пътища, всеки който си построява къща, си прокарва частен път. Като последствие днес много от вилите на известните фамилии остават скрити за очите на непознатите - пътят до тях е частна собственост, както и големи части от 35-километровото крайбрежие. Най-близкият достъп до тези имения е наблюдението с бинокъл, докато човек прави обиколка с лодка по езерото.



Днес да стигнеш до езерото извън обществения плаж е почти невъзможено. Това е съхранило Лейк Дженива предимно като място за богаташи. Сега тук са се заселили всички онези, които освен финансов комфорт, имат и този да работят "свободни професии": писатели, художници, телевизионни сценаристи и продуценти.

За останалите, Лейк Дженива е или скъп курорт, където можеш да се отдадеш на спа, езда, голф, колоездене, гребане и водни ски, или, ако е зима, на любимия пикник на леда.

Последното е преживяване, което не бива да бъде пропускано от никой, който иска да види живота на хората в Чикаго отвъд повърхността.

Някъде от средата на декември езерото се покрива с толкова дебел лед, че човек може спокойно да паркира огробно SUV по средата, и да го остави там за седмица. Всъщност, чак до края на февруари.

През март ледът продължава да си е там, но започва да изтънява. Разбира се, междувременно той е надупчен на някои места като швейцарско сирене от рибари и хора, запалени по обяди на отркито при -20˚C и леден вятър.



Ритуалът за пикник, с малки вариации, е следният: пристигаш една студена слънчева сутрин, пресичаш плажа, навлизаш в езерото, и ефектно паркираш в средата на нищото. Слизаш, отваряш багажника, и вадиш палатката. Имаш една седмица отпуска, което при температурите на Лейк Дженива е достатъчно да се подготвиш и за пешеходен поход през Аляска.

Опъваш палатката, изсипваш кашончето с бутилките бира върху леда, и сглобяваш барбекюто.

Понякога, ако наблизо има рибари, те се присъединяват: плясват улова си на загрятия ти грил в замяна за бира, или нещо с по-мълниеносен затоплящ ефект.

И разговорът продължава до през нощта.



Като се имат предвид ограниченията върху улова и дрането на диви животни, нощите, прекарани в палатка на Лейк Дженива, са възможни само благодарение на марки от типа на North Face. От друга страна, марки от типа на North Face съществуват предимно благодарение на места като Лейк Дженива, или по-точно на странното любопитство на хората към спането върху и между северни ледове.

Най-трудни са сутрините. Бърз, не съвсем елегантен крос с приплъзвания по леда е ритуалът, който стопля къмпингарите. Свежо кафе, сварено на газов котлон, приповдигнат от ледения вятър разговор, а после, към 11, най-близкият рибар надава вик: първият сигнал, че след малко отново ще дойде с няколко едри риби в ръка. С надежда да ги размени за бира, или нещо с по-мълниеносен затоплящ ефект, и дълъг, сладък разговор.